Подводният свят в Черно море – пълен наръчник за любопитни пътешественици

Черно море често се възприема като скромния северен брат на Средиземно море, но под гладката му повърхност се разгръща подводен свят, който няма аналог в Европа. Причината е необичайната химия: солеността е едва 17–18 ‰, а под 150 m почти липсва кислород. Във “високия етаж” – добре осветените плитчини и средни дълбочини – кипи живот: над 2100 описани вида, около 160 от тях ендемични. В “долния етаж” сероводородът консервира потънали кораби и дървени старици така, че археолозите ги откриват непокътнати столетия по-късно. Този текст ще ви преведе през география, флора, фауна, топ места за гмуркане, съвременни заплахи и конкретни начини да помогнете на морето да запази своята крехка красота.

Как морето се превърна в такъв химичен експеримент

Преди около 7600 години Босфорът се пропуква и сладководно езеро се превръща в солено море. Тесният пролив пропуска ограничен обем вода, затова тежката, богата на сол и кислород средиземноморска маса плъзва по дъното, а леката, прясна и по-студена черноморска вода остава отгоре. Двата пласта не се смесват добре. Горният пласт, дълбок средно 150 m, поддържа разнообразен живот благодарение на светлина, реки и вятърна циркулация. Под него сероводородът прави средата негостоприемна за висши организми. Това разделение оформя две напълно различни вселени на едно място.

Подводната растителност – зелените белия на Черно море

Зостерови ливади

По пясъчно-калените плитчини покрай Ахтопол, Шкорпиловци и Дуранкулак се простират тревисти поляни от Zostera marina и Zostera noltei. Те закрепват утайката, филтрират водата и складират въглерод. Между гъвкавите листа се крият ларви на сафрид, чернокоп и кефал, а миди и раци използват стъблата като опора.

Бурени и червени “корали”

Където дъното става скалисто – нос Калиакра, Тюленово, Маслен нос – се появяват кафявите бурени от рода Cystoseira. Те образуват триизмерни горички, подслоняващи стотици дребни безгръбначни. Под бурените блестят калцифициращи червени водорасли Corallina и Phyllophora, чиито малки твърди ветчици създават рифов микрорелеф. Phyllophora crispa някога е покривала площ, сравнима с футболната територия на България; днес е свита повече от четири пъти заради еутрофикация.

Животните – от иконични делфини до невидими инженери

Риби

Черноморският лаврак (Dicentrarchus labrax) патрулира устията и скалните пещери, а дребната кафява акула (Scyliorhinus canicula) ловува нощем по дъното. През август и септември откритите води се изпълват с паламуд и сафрид, чиито сребристи пасажи хранят и хората, и афалите.

Морски бозайници

Три вида делфини се срещат целогодишно:

• Афала – най-едрият, достига 3 m; често следва траулери.

• Пристанищен делфин – по-дребен, обича плитчини и устието на Камчия.

• Морска свиня – срамежлива, рядко се показва, предпочита северното крайбрежие.

Популацията на морската свиня е силно намалена от прилов и шум, но защитата от 1983 г. постепенно дава резултат.

Безгръбначни

Черноморската мида (Mytilus galloprovincialis) филтрира до пет литра вода на час, действайки като биологична пречиствателна станция. Хищната охлювка Rapana venosa, донесена с баластни води, се храни с миди, но се превръща и в търсен деликатес. Инвазивното гребенесто желе Mnemiopsis leidyi през 90-те опустошава планктона, причинявайки риболовен срив, докато пристигането на естествения му хищник Beroe ovataвъзстановява равновесието.

Кораби, които разказват история без думи

Липсата на кислород в дълбините съхранява дървото като в херметичен сейф. Проектът Black Sea MAP разкри над 60 отлично запазени кораба: елинистични търговски съдове, византийски дромони, дори съветска подводница. Мачтите стърчат, амфорите са непокътнати, такелажът още виси – истинска капсула на времето. Около Созопол популярният параход „Родина“, потънал през 1941 г., днес е обрасъл с анемонии и привлича технически гмуркачи.

Топ локациите за любители на подводните приключения

• Болата, нос Калиакра – плитък залив, отлична видимост, скални арки. Подходящ за начинаещи и подводни фотографи.

• Тюленова пещера – вертикални стени, входове към гротове, лангустини; по-дълбоко и за по-напреднали.

• Маслен нос, Приморско – бурени Cystoseira, амфорни осколки, пасажи девеси.

• Шкорпиловци, самолет LUN-142 – фюзелаж на 15 m, чудесен обект за курсисти.

• Кораб „Родина“, Созопол – 100 m параход на 42 m, подходящ само за технически дайвъри.

Най-добрият период за гмуркане е май–октомври: вода 18–24 °C, видимост 10–18 m.

Заплахите, пред които морето се бори всеки ден

Еутрофикацията от фосфати и нитрати, донесени от Дунав и Днестър, стимулира масови “цъфтежи” на улва и кладофора. Когато водораслите загинат, бактериите изяждат кислорода и рибите бягат или загиват. Инвазивните видове допълват натиска, а климатичното затопляне повишава температурата със 0,7 °C за четвърт век, променяйки размножителните цикли на много местни обитатели.

Какво се прави и какво можем да направим ние

• Доброволци от GhostNet Hunters вече извадиха над 18 тона изоставени рибарски мрежи.

• Проектът Blue Carbon Bulgaria възстановява 50 ha зостерови ливади край Ахтопол.

• Sturgeon 2020 пуска стотици хиляди есетрови малки в Дунав, опитвайки се да върне моруната.

Всеки гмуркач или турист може да помогне, ако плава внимателно над ливадите, събира микропластмаса в мрежеста торбичка и сигнализира за бракониерски активности.

Практически съвети за първо гмуркане в Черно море

Най-универсален е 5 mm неопрен; през април и октомври добавете качулка. Поддържайте неутрална плаваемост, за да не ритате дъното. Носете сигнална буя – движението на лодки е интензивно. За по-добри снимки използвайте филтър за зелена вода между 10:00 и 14:00, когато светлината прониква най-дълбоко.

Черно море не предлага коралови катедрали като Червено море, нито прозрачността на Карибите, но дава нещо, което рядко се среща: съчетание на богата, но уязвима екосистема с подводен архив, простиращ се от античността до Втората световна война. Всеки, който се гмурне, става свидетел на уникален баланс – изгладен през хилядолетия от реки, ветрове и човешки истории. Ако пазим тези подводни градини, рифове и корабни сенки, Черно море ще продължи да бъде класна стая за учените, вдъхновение за пътешествениците и дом за съществата, които не познават граница между минало и бъдеще.