Почивки Сицилия, Италия
Информация за Сицилия
Сицилия, италиански Sicilia, остров в Южна Италия, най-големият и един от най-гъсто населените острови в Средиземно море. Заедно с островите Егади, Липари, Пелагия и Пантелерия Сицилия образува автономен регион на Италия. Намира се на около 100 мили (160 км) североизточно от Тунис (Северна Африка). Островът е отделен от континента чрез Месинския проток (широк 2 мили [3 km] на север и 10 мили [16 km] на юг). Столицата е Палермо.
Сицилия е била населена преди 10 000 години. Стратегическото местоположение на острова в центъра на Средиземно море го е превърнало в кръстопът на историята, в заложник на завоевания и империи и в средище на дузина или повече етнически групи, чиито воини или търговци са търсели бреговете му. При идването на гърците Сицилия е била обитавана от три народа: на изток - сикули или сикели, които са дали името на острова, но се смятат за закъснели пришълци от Италия; на запад от река Гелас - сикани; и на крайния запад - елими, народ, на който се приписва троянски произход, с главни центрове в Сегеста и в Ерикс (Ериче). Сикулите говорели на индоевропейски език; няма останки от езиците на другите народи. На острова е имало и финикийски селища. Гърците се заселват в сицилианските градове между VIII и VI в. пр. Планинският център останал в ръцете на сикули и сикани, които все повече се елинизирали в идеите и материалната си култура.
През III в. пр. н. е. островът става първата римска провинция. Византийският пълководец Велизарий окупира Сицилия през 535 г. от н.е., в началото на военните действия с остготите в Италия, и след кратко време Сицилия преминава под византийска власт. През 965 г. островът пада под арабско завоевание от Северна Африка, а през 1060 г. - под властта на норманите, които постепенно латинизират острова. През XII и XIII в. островът влиза в състава на Кралство на двете Сицилии (или Неапол), а през XVIII в. Сицилия е управлявана от Бурбоните. През XIX в. островът е основен център на революционни движения: през 1860 г. в резултат на въстанието на Джузепе Гарибалди той е освободен от Бурбоните, а през следващата година е включен в обединеното кралство Италия. През 1947 г. Сицилия получава регионална автономия.
Островът е предимно планински, а сеизмичната и вулканичната активност е доста интензивна. Най-високият активен вулкан в Европа е Етна (10 900 фута [3220 м]). Единствената широка долина е плодородната равнина на Катания в източната част на острова. Климатът е субтропичен и средиземноморски. Годишните валежи в равнините са 16-24 инча (400-600 mm), а в планините - 47-55 инча (1200-1400 mm). Подземните води и изворите са в изобилие. Естествената растителност на Сицилия е силно намаляла под влиянието на човека и горите заемат едва 4 % от територията.
Сицилианците са разнообразен народ, който през вековете е имал контакти с най-различни етноси и физически типове. Въпреки разположението си на кръстопътя на много средиземноморски цивилизации, тя запазва много характеристики на по-селски региони, породени от изолацията и отдалечеността си от континентална Италия. Една от особеностите на отделеността на сицилианския живот е устойчивото съществуване на мафията - организация, датираща от Средновековието, която постепенно еволюира в паралелно престъпно братство. Благодарение на нея в някои части на острова на практика съществува двойно управление, стандарт на поведение и система за правоприлагане - единият е легитимният режим, а другият е в сянка, но е широко разпространена социална, икономическа и политическа мрежа, която поддържа властта си чрез насилие.
Силните културни традиции на Сицилия могат да се видят в развитието на италианската лирическа поезия, както и в творчеството на съвременни писатели като Джовани Верга, Луиджи Пирандело и Леонардо Шиаша. Приносът на Сицилия към италианската култура се изразява и в няколко примера на народното изкуство - бродерия, живопис и куклен театър, както и в популярни религиозни празници.
Икономиката на острова е сравнително слабо развита, но през последните десетилетия на 20 век се наблюдава значително разрастване на тежката промишленост, основана на нефтопреработвателната и химическата промишленост. Произвеждат се големи количества природен газ и сяра, въпреки че производството на последната намалява. Други промишлени отрасли са хранително-вкусовата промишленост, добивът на сол, винопроизводството, текстилната промишленост и корабостроенето. Регионът е предимно селскостопански. Произвеждат се пшеница, ечемик, царевица, маслини, цитрусови плодове, бадеми, винено грозде и малко памук, а също така се отглеждат говеда, мулета, магарета и овце.
Сицилия е била населена преди 10 000 години. Стратегическото местоположение на острова в центъра на Средиземно море го е превърнало в кръстопът на историята, в заложник на завоевания и империи и в средище на дузина или повече етнически групи, чиито воини или търговци са търсели бреговете му. При идването на гърците Сицилия е била обитавана от три народа: на изток - сикули или сикели, които са дали името на острова, но се смятат за закъснели пришълци от Италия; на запад от река Гелас - сикани; и на крайния запад - елими, народ, на който се приписва троянски произход, с главни центрове в Сегеста и в Ерикс (Ериче). Сикулите говорели на индоевропейски език; няма останки от езиците на другите народи. На острова е имало и финикийски селища. Гърците се заселват в сицилианските градове между VIII и VI в. пр. Планинският център останал в ръцете на сикули и сикани, които все повече се елинизирали в идеите и материалната си култура.
През III в. пр. н. е. островът става първата римска провинция. Византийският пълководец Велизарий окупира Сицилия през 535 г. от н.е., в началото на военните действия с остготите в Италия, и след кратко време Сицилия преминава под византийска власт. През 965 г. островът пада под арабско завоевание от Северна Африка, а през 1060 г. - под властта на норманите, които постепенно латинизират острова. През XII и XIII в. островът влиза в състава на Кралство на двете Сицилии (или Неапол), а през XVIII в. Сицилия е управлявана от Бурбоните. През XIX в. островът е основен център на революционни движения: през 1860 г. в резултат на въстанието на Джузепе Гарибалди той е освободен от Бурбоните, а през следващата година е включен в обединеното кралство Италия. През 1947 г. Сицилия получава регионална автономия.
Островът е предимно планински, а сеизмичната и вулканичната активност е доста интензивна. Най-високият активен вулкан в Европа е Етна (10 900 фута [3220 м]). Единствената широка долина е плодородната равнина на Катания в източната част на острова. Климатът е субтропичен и средиземноморски. Годишните валежи в равнините са 16-24 инча (400-600 mm), а в планините - 47-55 инча (1200-1400 mm). Подземните води и изворите са в изобилие. Естествената растителност на Сицилия е силно намаляла под влиянието на човека и горите заемат едва 4 % от територията.
Сицилианците са разнообразен народ, който през вековете е имал контакти с най-различни етноси и физически типове. Въпреки разположението си на кръстопътя на много средиземноморски цивилизации, тя запазва много характеристики на по-селски региони, породени от изолацията и отдалечеността си от континентална Италия. Една от особеностите на отделеността на сицилианския живот е устойчивото съществуване на мафията - организация, датираща от Средновековието, която постепенно еволюира в паралелно престъпно братство. Благодарение на нея в някои части на острова на практика съществува двойно управление, стандарт на поведение и система за правоприлагане - единият е легитимният режим, а другият е в сянка, но е широко разпространена социална, икономическа и политическа мрежа, която поддържа властта си чрез насилие.
Силните културни традиции на Сицилия могат да се видят в развитието на италианската лирическа поезия, както и в творчеството на съвременни писатели като Джовани Верга, Луиджи Пирандело и Леонардо Шиаша. Приносът на Сицилия към италианската култура се изразява и в няколко примера на народното изкуство - бродерия, живопис и куклен театър, както и в популярни религиозни празници.
Икономиката на острова е сравнително слабо развита, но през последните десетилетия на 20 век се наблюдава значително разрастване на тежката промишленост, основана на нефтопреработвателната и химическата промишленост. Произвеждат се големи количества природен газ и сяра, въпреки че производството на последната намалява. Други промишлени отрасли са хранително-вкусовата промишленост, добивът на сол, винопроизводството, текстилната промишленост и корабостроенето. Регионът е предимно селскостопански. Произвеждат се пшеница, ечемик, царевица, маслини, цитрусови плодове, бадеми, винено грозде и малко памук, а също така се отглеждат говеда, мулета, магарета и овце.
Европа
Азия
Австралия
Северна Америка
