Почивки Бали, Индонезия
Информация за Бали
Бали, остров и пропинци (или провинция) на Малките Сундски острови, Индонезия. Разположен е на 1 миля (1,6 км) източно от остров Ява, разделен от тесния Балийски проток. Площ на провинцията: 2232 кв. мили (5780 кв. км). Население. (2000 г.) провинция, 3 151 162 души; (2010 г.) провинция, 3 890 757 души.
По-голямата част от Бали е планинска (по същество е продължение на централната планинска верига в Ява), като най-високата точка е планината Агунг или връх Бали, висок 3 142 м и известен на местно ниво като "пъпа на света". Той се оказва активен вулкан, който изригва през 1963 г. (след 120-годишен период на затишие), убивайки над 1500 души и оставяйки хиляди без дом. Основната низина е разположена на юг от централните планини. Периодът на югоизточния мусон (от май до ноември) е сухият сезон. Флората (предимно хълмисти тропически дъждовни гори) и фауната на Бали наподобяват тези на Ява. На Бали расте малко тиково дърво, а гигантските дървета баниан (waringin) се смятат за свещени от балийците. В западната част на острова се срещат тигри, а елените и дивите прасета са многобройни.
Когато ислямът надделява над индуизма на Ява (XVI в.), Бали става убежище за много индуистки благородници, свещеници и интелектуалци. Днес Бали е единствената останала крепост на хиндуизма на архипелага, а животът на балийците е съсредоточен върху религията - смесица от хиндуизъм (особено от сектата на шайвитите), будизъм, малайски култ към предците, анимистични и магически вярвания и практики. Местата за поклонение са многобройни и широко разпространени, а вярата в прераждането е дълбоко застъпена. Кастите се спазват, макар и не толкова стриктно, колкото в Индия, тъй като по-голямата част от населението принадлежи към судра, най-ниската каста. Аристокрацията се дели на свещеници (брахмани), военни и управляващи кралски особи (кшатрии) и търговци (вайшии). В северната и западната част на Бали живеят някои мюсюлмани и китайци, има и няколко християни. Балийският език се различава от този на Източна Ява, но формата на висшата класа съдържа много явански и санскритски думи.
Двата големи града са Сингараджа и Денпасар, столицата на провинцията; сред другите са Клунгкунг, център на дърворезбата и на производството на злато и сребро; Джаняр, с оживен пазар; Кута, Санур и Нуса Дуа, центрове на процъфтяващата туристическа търговия; и Убуд, в подножието на планината, център на европейски и американски художници, с музей на изобразителното изкуство. Във всички балийски села има храмове и асамблеи, обикновено разположени на площад, който служи за провеждане на фестивали и пазари. Всяко семейство живее в собствен комплекс, заобиколен от глинени или каменни стени.
Балийските фермери, които отглеждат предимно ориз, са организирани в кооперативни съвети за контрол на водите. Средната площ на стопанството е 2,5 акра (1 хектар). Около една четвърт от земеделските площи се напояват, а останалите се използват за отглеждане на батати, маниока, царевица, кокосови орехи, плодове, а понякога и за насаждения от маслена палма и кафе. Големият брой едър рогат добитък се допълва от дребен добитък. Съществуват няколко месопреработвателни предприятия; риболовът е незначителен поминък. Заради нарастващото население хранителните продукти трябва да се внасят, но износът включва говеждо и свинско месо, кафе, копра и палмово масло. Туризмът и продажбата на занаятчийски изделия са важни за икономиката. В близост до Денпасар има летище.
Балийците обичат музиката, поезията, танците и фестивалите, притежават изключителни умения в областта на изкуствата и занаятите и страстно обичат игрите със залагания, особено боевете с петли. Типичният балийски гамелан (оркестър) се състои от различни ударни инструменти, двуструнна цигулка и флейта, а всяко село има свой гамелан клуб. Сценичните игри и особено танците са неразделна част от живота на балийците, като служат за магически и религиозни цели или разказват истории чрез пантомима. Художественият темперамент се проявява и в скулптурата, живописта, сребропроизводството, дърворезбата и костната резба, както и в дървените ковчези с форма на животни, в които се пренасят труповете до мястото на кремацията.
По-голямата част от Бали е планинска (по същество е продължение на централната планинска верига в Ява), като най-високата точка е планината Агунг или връх Бали, висок 3 142 м и известен на местно ниво като "пъпа на света". Той се оказва активен вулкан, който изригва през 1963 г. (след 120-годишен период на затишие), убивайки над 1500 души и оставяйки хиляди без дом. Основната низина е разположена на юг от централните планини. Периодът на югоизточния мусон (от май до ноември) е сухият сезон. Флората (предимно хълмисти тропически дъждовни гори) и фауната на Бали наподобяват тези на Ява. На Бали расте малко тиково дърво, а гигантските дървета баниан (waringin) се смятат за свещени от балийците. В западната част на острова се срещат тигри, а елените и дивите прасета са многобройни.
Когато ислямът надделява над индуизма на Ява (XVI в.), Бали става убежище за много индуистки благородници, свещеници и интелектуалци. Днес Бали е единствената останала крепост на хиндуизма на архипелага, а животът на балийците е съсредоточен върху религията - смесица от хиндуизъм (особено от сектата на шайвитите), будизъм, малайски култ към предците, анимистични и магически вярвания и практики. Местата за поклонение са многобройни и широко разпространени, а вярата в прераждането е дълбоко застъпена. Кастите се спазват, макар и не толкова стриктно, колкото в Индия, тъй като по-голямата част от населението принадлежи към судра, най-ниската каста. Аристокрацията се дели на свещеници (брахмани), военни и управляващи кралски особи (кшатрии) и търговци (вайшии). В северната и западната част на Бали живеят някои мюсюлмани и китайци, има и няколко християни. Балийският език се различава от този на Източна Ява, но формата на висшата класа съдържа много явански и санскритски думи.
Двата големи града са Сингараджа и Денпасар, столицата на провинцията; сред другите са Клунгкунг, център на дърворезбата и на производството на злато и сребро; Джаняр, с оживен пазар; Кута, Санур и Нуса Дуа, центрове на процъфтяващата туристическа търговия; и Убуд, в подножието на планината, център на европейски и американски художници, с музей на изобразителното изкуство. Във всички балийски села има храмове и асамблеи, обикновено разположени на площад, който служи за провеждане на фестивали и пазари. Всяко семейство живее в собствен комплекс, заобиколен от глинени или каменни стени.
Балийските фермери, които отглеждат предимно ориз, са организирани в кооперативни съвети за контрол на водите. Средната площ на стопанството е 2,5 акра (1 хектар). Около една четвърт от земеделските площи се напояват, а останалите се използват за отглеждане на батати, маниока, царевица, кокосови орехи, плодове, а понякога и за насаждения от маслена палма и кафе. Големият брой едър рогат добитък се допълва от дребен добитък. Съществуват няколко месопреработвателни предприятия; риболовът е незначителен поминък. Заради нарастващото население хранителните продукти трябва да се внасят, но износът включва говеждо и свинско месо, кафе, копра и палмово масло. Туризмът и продажбата на занаятчийски изделия са важни за икономиката. В близост до Денпасар има летище.
Балийците обичат музиката, поезията, танците и фестивалите, притежават изключителни умения в областта на изкуствата и занаятите и страстно обичат игрите със залагания, особено боевете с петли. Типичният балийски гамелан (оркестър) се състои от различни ударни инструменти, двуструнна цигулка и флейта, а всяко село има свой гамелан клуб. Сценичните игри и особено танците са неразделна част от живота на балийците, като служат за магически и религиозни цели или разказват истории чрез пантомима. Художественият темперамент се проявява и в скулптурата, живописта, сребропроизводството, дърворезбата и костната резба, както и в дървените ковчези с форма на животни, в които се пренасят труповете до мястото на кремацията.
Европа
Азия
Австралия
Северна Америка
